Маи Химе фик

Предговор

Група туристи снимаха по забележителности.Един от тях посочи огромен черен облак идващ към тях.Отдалече виждаха как в него проблясват светкавици.Във вътрешността му се извиваха като колони в обширния облак малки торнадота по които минаваха гръмотевиците.Сред силните ветрове един транспортен самолет меневрираше из лабиринта от торнада.Отгоре на самолета се издигаха 3 тръби чийто краища свършваха в облаците.Изведнъж от тях се появи черен диск с размерите на самолета.Не се виждаха двигатели.По средата се издигаше ниска кула с 1 малък прозорец защитен от енергийно поле.От краищата на кръга излизаше силен вятър.Тръбите бяха свързани към долния център.
Всички пътници в самолета бяха наведени напред в седалките си гледащи земята.Около редовете обикаляха мъже в черни костюми с газови маски с препасани на гърба по 2 катани държаха автомати в ръцете си.В пилотската кабина пилота се мъчеше самолета да не попадне в някое от торнадодата докато се питаше защо им е на терористи да носят примитивно оръжие като катани.В товарния отсег възрастна жена към 65 години гледаше бурята усмихната.Беше облечена в официална червена блуза с позлатени копчета и сиви панталони.Беше стройна с дълга руса коса.Зелените и очи не показваха никаква тревога.В дясната си ръка стискаше златен медалион с формата на щит/Зад нея по стълбите слязоха двама от терористите.Когато я видяха сложиха автоматите си на земята и един взе от колана си радиостанция.
-Целта е намерена.
Хвърли радиостанцията на земята и двамата извадиха катаните си.Затичаха се към нея с все сили.Възрастната жена затвори очите си и все още усмихната се обърна към терористите когато се приближиха.Бързо отскубна медальона от шията си и посочи мъжете с него.Ослепителна бяла светлина ги блъсна назад и те паднаха при стълбите по гръб в несвяст.С бавни крачки тя отиде до тях и ги изгледа,клекна и сложи дясната си ръка на гърдите на единия,а лявата на гърдите на другия..Медальона пак беше закачен на верижка на шията и.
Изведнъж рязко разтвори очите си от учудване и бързо се обърна.На мястото откъдето преди беше гледала през прозореца сега стоеше висок,строен мъж в черна броня.На гърдите му се виждаше главата на черен дракон.Почваше от гърдите му и стигаше до стомаха,две червени очи драконови на гърдите му и от края на устата изглеждаше сякаш бълва огън.Наметалото му покриваше раменете и почти стигаше до земята.Шлема му беше заоблен,леко издължен отзад с 2 дупки за очите.В ръцете си държеше дълга черна метална пръчка завършваща от долния край с малък шип ,а от горния с острие като на ятаган.Долната част на острието изглеждаше като черен пламък като езиците на огъня са под 45 градосов ъгъл,а горната част беше гладка и лъскава.Отразяваше всяка светкавица.След секунди възрастната жена си върна спокойния поглед,изправи се и без никакво притеснение каза
-Изненадана съм че успя да се промъкнеш без да те усетя.Не се случва често.
-Знаеш защо съм тук.-гласа на рицаря беше студен и мрачен
-Да знам.
-Останалите 5 не можеха да ми предоставят достоен двубой.Дано ти успееш.-докато казваше това развъртяваше огромното си копие и когато изказа последната си дума острието беше насочено към възрастната жена.
Тя хвана медальона си и ослепителна светлина я обгърна.Проблясъка след малко почна да я обвива и се превърна в изящна златна броня.В дясната и ръка имаше меч а в дясната щит с формата на медальона.Рицаря се запъти към нея и замахна с копието кaто острието се удари в щита и той отскочи нагоре.Шипа от долната част се отблъсна от меча и докато беше във въздуха замахна с копието.Жената отскочи отзад и острието се удари в земята.Когато краката му стъпиха на земята леко надигна острието от земята и понечи да го забие в противничката си.Тя блокира с щита си,но силата на атаката я блъсна по гръб на земята,рицаря скочи във въздуха и замахна надолу към нея.Острието на меча и се сблъска с това на противника и на милиметри над лицето и.С все сили отблъсна атаката и скочи на крака.Тогава рицаря я изрита в корема и тя полетя назад и се блъсна в края на товарния отсег.Щита и меча и бяха пред нея.Понечи да хване дръжката на меча но крака на рицаря стъпи върху китката и й попречи да го хване.Острието на копието му беше до гърлото и.
-И ти се водиш най-силната от 6те рицаря на Андараса.Ти си жалка.
-Аз може и да се провалих –задъхваше се от умора,но гласът и беше спокоен-но девиците известни в наши дни като ХИМЕ ще те спрат Рицарю на Черното Драконово Копие.Предопределено е да стане.
Когато рицаря чу думата „предопределено „ заби острието си в жената.Тя се превърна в прашинки и рицаря закачи копието на гърба си с острието надолу.
-Които и да са тези ХИМЕ те ще паднат под моята мощ.