Маи Отоме фик

Глава1

Момиче облечено в дълга синя рокля вървеше из коридор, в който не виждаше нищо пред краката си. Спря се с ръце на кръста и почна учудено да се оглежда. Въпреки опитите й пак нищо не виждаше. Изведнъж чу шум зад нея и бързо се обърна, но не видя никой. Зад гърба й две големи червени очи се появиха. Момичето се обърна и очите им се срещнаха. По лицето й се появиха големи капки пот и тя почна да отстъпва назад, докато очите продължаваха да увеличават размера си. Под тях се появи огромна уста, която се отвори пред нея за да я изяде. Преди това да стане, тя чу вик.
-Арика!Събуди се веднага!
Арика стресната от гласа на госпожа Мария падна от леглото със завивките, докато десния й крак стоеше изпънат нагоре, докато тялото й беше на една страна.
-Боже Арика някога ще пораснеш ли?
Момичето бавно стана и се огледа учудено. Когато погледът й се срещна с този на госпожа Мария, тя на секундата стана като войник с изправена брадичка. Завивката й падна на земята и тя остана по червен потник и сини гащички.
-Арика облечи се и ела отвън!
-Хай!-каза Арика енергично, както винаги.
Госпожа Мария излезе с бавни и грациозни стъпки. Арика отиде до гардероба си и почна да се облича.
-Значи е било само сън този път.-каза тихо тя
Погледна изрезката от вестник със статия от деня,в който бе спасила града от метеорида.
-Добре, че този път си беше само сън.
След като се облече, подскачайки излезе през вратата и застана лице в лице с госпожа Мария, която я гледаше със своя спокоен и стриктен поглед.
-Арика, имаше две седмици, през които можеше да си починеш след битката ти, при която с Нина Уонг спасихте всички. Време е да наваксаме за пропуснатото и пак да влезеш във форма.
-Хай.
Арика се запъти към портата, докато Мию тръгна директно към роба. Дясната ръка от китката й нагоре се превърна в меч и скочи срещу огромния звяр. Той си отвори устата и огън тръгна към жената. Във въздуха тя успя да маневрира встрани и атаката не я уцели. Затича се по земята напред и когато беше до него, скочи нагоре и замахна с меча си, но при удара той отскочи назад, без да му навреди.Този път юмрукът на звяра удари мишената си и Мию излетя назад през няколко дървета. Шапката й остана назад и последвалият огън я изпепели, докато минаваше към нея.
В замъка Арика отваряше стая след стая в търсене на Маширо.Спря на центъра на коридора и се хвана за кръста.
-Къде може да е?
Зад нея по гърба я потупа Маширо с един пръст.В ума на Арика веднага и дойде съня, и тя падна на една страна замръзнала побеляла. Маширо застана над нея и я гледаше учудено.Котката й застана пред лицето и почна да го ближе, което я изкара от транса й и тя застана в седнало положение на пода.
-Арика добре ли си?
-Да Маширо чан.Моля, побързайте и удостоверете договора.
-Да веднага.-приближи се до ухото й-В моето име освободи силата си, както и синьото небе-целуна малкия кристал на ухото й.
-Благодаря.-Арика се изправи и извика-Материализирай се.
Червено бялата роба се появи около нея и тя излетя през прозореца.Кралицата погледна след нея.
-Можеше първо да отвори прозореца.
Докато летеше към мястото където бе роба извика”Синьо Небе”и робата й стана синя и косата й се издължи.В ръката й се появи двоен меч.
Огънят почти стигна Мию, която бе станала от земята.Тя видя идващата атака,но не можеше да я избегне.Преди да я уцели, Арика застана на пътя на огъня и синя сфера ги предпази.Арика извика”Акацки”и двойният меч се превърна в огромен единичен меч, с който удари по земята.Синята вълна тръгна към роба и когато го стигна, го унищожи.Арика усмихнато се обърна към Мию.
-Добре ли си Мию сан?
-Да Арика, благодарение на теб.
През прозорец се показа кралица Маширои, поглеждайки какво е станало и с ужас погледна там където е бил роба.
-Арика!Прекалила си!
Учудено тя погледна натам, където бе пратила атаката си и видя, че е унищожила голяма част от стената редом с роба.Виждаше се госпожа Мария, чиято стая е била от тази страна.Пиеше си спокойно чай,погледна Арика и погледът й я накара да замръзне.
-Арика.За това ще направиш още 1000 обиколки и ще препишеш всички глави от сърцето на Отоме.Веднага.
Когато си чу наказанието, Арика падна по колене на земята гледаща земята.